В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост
По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни. Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.
Работата стартирала през 1920 година, а за 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този участък били пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.
На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути. През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.
Още една година по-късно била открита и отсечката от село Варвара до град Пазарджик. От този момент със закон името на линията било сменено. Тя вече се казвала Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Варвара – Саранбей. В закона се казвало още, че Пазарджик ще бъде основна начална и крайна гара за влаковете по линията.
